Постинг
14.02.2014 16:31 -
Аксиомата за естествените езици
Следното твърдение може да се счита за постулат (аксиома) в сравнително-историческото езикознание:
Ролята на този постулат е да дефинира понятията естествен език и континюитет на естествените езици във времето.
Ако моментите от времето T_0 и T_1 са твърде близки, то и езиците L_0 и L_1 ще бъдат толкова близки, че фактът L_1 да произлиза от L_0 няма да подлежи на съмнение. Ако това не е вярно, езикът ще излезе да е изкуствен.
Да си представим ситуация, когато за езикът L_1, говорен в моментът T_1, се намират два езика L_0_1 и L_0_2, и двата говорени в моментът T_0, и двата - предшественици на L_1. Ако доближим достатъчно един до друг моментите T_0 и T_1, то двата езика L_0_1 и L_0_2 като очевидни предшественици на L_1 ще бъдат достатъчно близки до него, а значи и достатъчно близки помежду си, т.е. излиза, че двата езика L_0_1 и L_0_2 са близки диалекти на един език, с което се връщаме към формулировката на постулатът. И тъй, според постулатът за естествените езици, сливане (merge) на два езика се изключва, но сливане на диалекти на един език остава напълно възможно. В частност, постулатът въвежда едно лингвистично разграничение между понятията език и диалект. Както знаем, точното разграничение между тези две понятия е политическо: езикът представлява диалект с армия и полиция.
И тъй, постулатът изключва възможността чрез сливане на два естествени езика да се получи нов естествен език. Доколко това е ограничително?
Да се представим следната ситуация. Имаме последователни моменти във времето T_0, T_1, T_2, .., T_9. В най-старият момент T_0 в някаква относително изолирана популация на Homo Sapiens се говорят два различни езика L_0_1 и L_0_2. В най-скорошният момент T_9 в същата популация се говори само на един език L_9. Според постулатът, L_9 е наследник или на езикът L_0_1, или на L_0_2, но не и на двата езика. Нека в моментите T_0, T_1, T_2, .. единият език да приема съответно формите L_0_1, L_1_1, L_2_1, .., а другият език - L_0_2, L_1_2, L_2_2, ... Да приемем, че двата езика при развитието си си влияят помежду си и се доближават един към друг. Е, постулатът твърди, че задължително единият език ще бъде изоставен в някакъв момент T_1, T_2, ..,T_8 и неговата линия на развитие ще прекъсне. Ами ако те се доближат дотолкова, че функциите им да съвпаднат, то единият "ще се предаде", ще бъде изоставен например поради безполезност. Постулатът още твърди, че ако всичките споменати езици са известни, то ще е ясно кой език е бил изоставен и кой е оставил наследник.
Виждаме, че постулатът не въвежда особени ограничения в лингвистичната действителност. Той представлява конструктивно и позитивно твърдение. Без него сравнително-историческото езикознание би се обезсмислило, би се обезсмислила и генеалогичната класификация на езиците (класификацията по произход).
И тъй, езикът се мени в пространството (популационното) и във времето. Във всяка точка на пространството и времето съществува някакъв език, който трябва някак си да се означава. Как? Нямаме толкова много термини.
Примери за веригата на езиците предшественици:
Ако отговорът е НЕ, ще възникнат усложнения. Ще трябва да се отговаря на множество несъществени и досадни терминологични въпроси: Докога назад езикът по веригата може да се нарича български? Или пък гръцки?
По-добре отговорът да е ДА. Праиндоевропейският език, говорен 80 века преди Христа, можем да го наричаме и български, и гръцки, и английски, и цигански, стига да не изпуснем да означим моментът от времето. В този случай остават само съществени въпроси: двете вериги, а именно веригата от предшествениците на българският език и веригата от предшествениците на гръцкият език, които са все още слети 80 века преди Христа, кога се разделят? Такъв въпрос е съществен, а не просто терминологичен.
Изводи:
Да поясня, че се имат пред вид говоримите езици преди всичко. Всеки говорим език, разглеждан в определен момент от времето, т.е. разглеждан синхронно, се състои от диалекти с различно териториално, конфесионално, професионално, стратификационно и т.н. разположение. Накратко, всеки говорим език се състои от диалекти. Всеки диалект - от поддиалекти, и т. н.
В много от контекстите лингвистиката не различава термините език и диалект - всеки диалект може да се нарече език и всеки език може да се нарече диалект на някой език с по-широк обхват (ако има някакъв смисъл, разбира се). Вече писах, че точното разграничение между тези две понятия е извън лингвистиката, то е политическо: езикът представлява диалект с армия и полиция, казано на шега. Ако сега има отделен македонски език, то е заради съществуването на отделна македонска полиция (и на македонска държава, разбира се). Ако става дума за лингвистиката, то тя за всеки два близки диалекта може да намери разлики, въз основа на които те да се обявят за отделни езици в някакъв контекст, например в контекстът на разликите, а също така и за всеки два близки езика лингвистиката може да намери прилики и в контекстът на тези прилики да ги обяви за диалекти на един език.
Специално тази аксиома, аксиомата за естествените езици, въвежда едно лингвистическо разграничение между понятията език и диалект: "Господ не дава" два или повече езика да се смесят, за да се получи нов език, обаче смес на два или повече диалекта се разрешава.
Примери за смес на диалекти има много.
- Нека имаме момент от времето T_0, предшестващ друг момент от времето T_1. Нека имаме и език L_1, говорен в моментът T_1.
- Тогава съществува точно един език L_0, говорен в моментът T_0, който е предшественик на езикът L_1.
Ролята на този постулат е да дефинира понятията естествен език и континюитет на естествените езици във времето.
Ако моментите от времето T_0 и T_1 са твърде близки, то и езиците L_0 и L_1 ще бъдат толкова близки, че фактът L_1 да произлиза от L_0 няма да подлежи на съмнение. Ако това не е вярно, езикът ще излезе да е изкуствен.
Да си представим ситуация, когато за езикът L_1, говорен в моментът T_1, се намират два езика L_0_1 и L_0_2, и двата говорени в моментът T_0, и двата - предшественици на L_1. Ако доближим достатъчно един до друг моментите T_0 и T_1, то двата езика L_0_1 и L_0_2 като очевидни предшественици на L_1 ще бъдат достатъчно близки до него, а значи и достатъчно близки помежду си, т.е. излиза, че двата езика L_0_1 и L_0_2 са близки диалекти на един език, с което се връщаме към формулировката на постулатът. И тъй, според постулатът за естествените езици, сливане (merge) на два езика се изключва, но сливане на диалекти на един език остава напълно възможно. В частност, постулатът въвежда едно лингвистично разграничение между понятията език и диалект. Както знаем, точното разграничение между тези две понятия е политическо: езикът представлява диалект с армия и полиция.
И тъй, постулатът изключва възможността чрез сливане на два естествени езика да се получи нов естествен език. Доколко това е ограничително?
Да се представим следната ситуация. Имаме последователни моменти във времето T_0, T_1, T_2, .., T_9. В най-старият момент T_0 в някаква относително изолирана популация на Homo Sapiens се говорят два различни езика L_0_1 и L_0_2. В най-скорошният момент T_9 в същата популация се говори само на един език L_9. Според постулатът, L_9 е наследник или на езикът L_0_1, или на L_0_2, но не и на двата езика. Нека в моментите T_0, T_1, T_2, .. единият език да приема съответно формите L_0_1, L_1_1, L_2_1, .., а другият език - L_0_2, L_1_2, L_2_2, ... Да приемем, че двата езика при развитието си си влияят помежду си и се доближават един към друг. Е, постулатът твърди, че задължително единият език ще бъде изоставен в някакъв момент T_1, T_2, ..,T_8 и неговата линия на развитие ще прекъсне. Ами ако те се доближат дотолкова, че функциите им да съвпаднат, то единият "ще се предаде", ще бъде изоставен например поради безполезност. Постулатът още твърди, че ако всичките споменати езици са известни, то ще е ясно кой език е бил изоставен и кой е оставил наследник.
Виждаме, че постулатът не въвежда особени ограничения в лингвистичната действителност. Той представлява конструктивно и позитивно твърдение. Без него сравнително-историческото езикознание би се обезсмислило, би се обезсмислила и генеалогичната класификация на езиците (класификацията по произход).
И тъй, езикът се мени в пространството (популационното) и във времето. Във всяка точка на пространството и времето съществува някакъв език, който трябва някак си да се означава. Как? Нямаме толкова много термини.
Примери за веригата на езиците предшественици:
- Гръцки език от 21-ви век, гръцки език от 19-ти век, ... , гръцки език от 9-ти век, гръцки език от 4-ти век, гръцки език от 1-ви век след Христа, гръцки език от 1-ви век преди Христа, гръцки език от 4-ти век преди Христа, ..., гръцки език 30 века преди Христа, гръцки език 50 века преди Христа, гръцки език 80 века преди Христа, ..
- Български език от 21-ви век, български език от 19-ти век, ... , български език от 9-ти век, български език от 4-ти век, български език от 1-ви век след Христа, български език от 1-ви век преди Христа, български език от 4-ти век преди Христа, ..., български език 30 века преди Христа, български език 50 века преди Христа, български език 80 века преди Христа, ..
Ако отговорът е НЕ, ще възникнат усложнения. Ще трябва да се отговаря на множество несъществени и досадни терминологични въпроси: Докога назад езикът по веригата може да се нарича български? Или пък гръцки?
По-добре отговорът да е ДА. Праиндоевропейският език, говорен 80 века преди Христа, можем да го наричаме и български, и гръцки, и английски, и цигански, стига да не изпуснем да означим моментът от времето. В този случай остават само съществени въпроси: двете вериги, а именно веригата от предшествениците на българският език и веригата от предшествениците на гръцкият език, които са все още слети 80 века преди Христа, кога се разделят? Такъв въпрос е съществен, а не просто терминологичен.
Изводи:
- Българският език от 9-ти век (старобългарският език) представлява също така сръбски език от 9-ти век, руски език от 9-ти век, и т.н.
- Отношението на новогръцкият език (гръцкият език от 21-ви век) към старогръцкият език (гръцкият език от 1-ви век преди Христа) е същото, както отношението на италианският език (италианският език от 21-ви век) към латинският език (италианският език от 1-ви век преди Христа), и е същото, както отношението на испанският език (испанският език от 21-ви век) към латинският език (испанският език от 1-ви век преди Христа), и т.н. Т.е. латинският език може да се нарече както италиански език от 1-ви век преди Христа, така и испански от 1-ви век преди Христа, така и френски (румънски, португалски, ..) от 1-ви век преди Христа.
- Всички езици са възникнали едновременно (според постулатът) и после са се нароили. Дали нашият език в момента се рои, зависи от нас. В частност, македонскиот jазик не е възникнал през 1944г. Просто ясно трябва да се заяви, че термините "македонски jазик от 19-ти век" и "български език от 19-ти век" означават един и същ език.
- Понеже етнонимите (българи, македонци, албанци, ..) се наследяват независимо от езикът, то могат да възникнат колизии. Например, хората, говорещи на "гръцки език 80 века преди Христа", едва ли са се наричали гърци или елини. Хората, говорещи на "македонски jазик от 17-ти век", едва ли са се наричали македонци. И т.н. Важното в лингвистиката е точната идентификация на езикът в пространството и времето. Как хората са наричали езикът си не е толкова важно, често никак не са го наричали или не знаем как са го наричали.
- В тази връзка, ако приемем, че нашата държава преди повече от 13 века е била основана от хора, които се наричали българи, но езикът, на който те говорели, не е предшественик на днешният ни български език, то в лингвистиката техният език задължително трябва да се означава с друг термин, например прабългарски.
- В същата връзка, ако се приеме терминът македонски език за съвременният скопски сърбомански, и ако се приеме, че древните македонци са си имали свой македонски език, който не е предшественик на съвременният скопски сърбомански, се получава колизия на термините (не знаем какво би означавал терминът "македонски език от 5-ти век преди Христа"). Гърците с основание протестират.
Да поясня, че се имат пред вид говоримите езици преди всичко. Всеки говорим език, разглеждан в определен момент от времето, т.е. разглеждан синхронно, се състои от диалекти с различно териториално, конфесионално, професионално, стратификационно и т.н. разположение. Накратко, всеки говорим език се състои от диалекти. Всеки диалект - от поддиалекти, и т. н.
В много от контекстите лингвистиката не различава термините език и диалект - всеки диалект може да се нарече език и всеки език може да се нарече диалект на някой език с по-широк обхват (ако има някакъв смисъл, разбира се). Вече писах, че точното разграничение между тези две понятия е извън лингвистиката, то е политическо: езикът представлява диалект с армия и полиция, казано на шега. Ако сега има отделен македонски език, то е заради съществуването на отделна македонска полиция (и на македонска държава, разбира се). Ако става дума за лингвистиката, то тя за всеки два близки диалекта може да намери разлики, въз основа на които те да се обявят за отделни езици в някакъв контекст, например в контекстът на разликите, а също така и за всеки два близки езика лингвистиката може да намери прилики и в контекстът на тези прилики да ги обяви за диалекти на един език.
Специално тази аксиома, аксиомата за естествените езици, въвежда едно лингвистическо разграничение между понятията език и диалект: "Господ не дава" два или повече езика да се смесят, за да се получи нов език, обаче смес на два или повече диалекта се разрешава.
Примери за смес на диалекти има много.
- Когато Александър Велики повел "към Азия" войници от цяла Гърция, а и не само от Гърция, възникнал общият старогръцки разговорен диалект, наречен койне (κοινή). Преминавайки от родният си диалект на койне, един елинофон нямал чувството, че преминава на друг език. Повечето съвременни гръцки диалекти произлизат именно от койне (освен цаконският, за който се приема да произлиза от дорийски).
- В съвременна България вече се е появил общобългарски разговорен език, който се отличава от всички разговорни диалекти в миналото. Вече малко хора знаят добре старите териториални диалекти, например. Подобни процеси стават във всяка друга държава, разбира се.
- В краят на 10-ти век от България в Русия бил занесен старобългарският славянски език. Съвременният руски език е негов наследник. Обаче съвременният руски език е наследник и на източно-славянският диалект (старо-руският). Ако приемем тези две твърдения за верни, аз ги считам за верни, то според аксиомата старо-българският език от 10-ти век и старо-руският език от 10-век са два диалекта на един език, на славянският език от 10-век.
Тагове:
Следващ постинг
Предишен постинг
По повод на коментар към http://leonleonovpom2.blog.bg/history/2014/04/26/magiiata-na-bylgarskiia-ezik.1260197
Понятията трябва да се изяснят наистина. На специалистите-лингвисти нещата са повече от ясни, но може би има нужда и от популярно обяснение.
Всеки човек, живял например преди 200 години, днес е мъртъв. Защото всеки човек остарява и умира, дори и "добре да живее".
Аналогично, всеки стар език, примерно на повече от 1500 години, днес е в някакъв смисъл мъртъв.
Да разгледаме например два езика, съвременният гръцки език и гръцкият език от времето на Аристотел. Да кажем, Вие, уважаеми kosta, знаете съвременният гръцки и с машина на времето се върнете 2400 години назад. Нищо няма да разберете от речта на Аристотел, нито пък той ще разбере нещо от Вашата реч - за Аристотел Вие ще сте най-обикновен варварин. Положението би се подобрило, ако сте изучавали старогръцки език. Но пак, Аристотел ще усети чужд варварски акцент у Вас, а Вас неговата реч ще Ви изненада - доста далече ще е от "речта" на Вашият учител по старогръцки. Ясно е, че обучението по стари езици има за цел четене на стари текстове, а не разговор с носители, понеже живи носители и без това няма.
Какво свързва сегашният гръцки език със старогръцкият език от времето на Аристотел? Това е фактът, че старогръцкият език от времето на Аристотел е единственият предшественик на сегашният гръцки език.
И тъй, старогръцкият език от времето на Аристотел днес е мъртъв, понеже живи носители няма. Но не е съвсем мъртъв - в някакъв смисъл той продължава да живее чрез своят потомък - съвременният гръцки език.
цитирайkostas написа:
Латински и старогръцки и днес се считат за мъртви езици. Аз и досега не мога да разбера това понятие — мъртви езици.
Понятията трябва да се изяснят наистина. На специалистите-лингвисти нещата са повече от ясни, но може би има нужда и от популярно обяснение.
Всеки човек, живял например преди 200 години, днес е мъртъв. Защото всеки човек остарява и умира, дори и "добре да живее".
Аналогично, всеки стар език, примерно на повече от 1500 години, днес е в някакъв смисъл мъртъв.
Да разгледаме например два езика, съвременният гръцки език и гръцкият език от времето на Аристотел. Да кажем, Вие, уважаеми kosta, знаете съвременният гръцки и с машина на времето се върнете 2400 години назад. Нищо няма да разберете от речта на Аристотел, нито пък той ще разбере нещо от Вашата реч - за Аристотел Вие ще сте най-обикновен варварин. Положението би се подобрило, ако сте изучавали старогръцки език. Но пак, Аристотел ще усети чужд варварски акцент у Вас, а Вас неговата реч ще Ви изненада - доста далече ще е от "речта" на Вашият учител по старогръцки. Ясно е, че обучението по стари езици има за цел четене на стари текстове, а не разговор с носители, понеже живи носители и без това няма.
Какво свързва сегашният гръцки език със старогръцкият език от времето на Аристотел? Това е фактът, че старогръцкият език от времето на Аристотел е единственият предшественик на сегашният гръцки език.
И тъй, старогръцкият език от времето на Аристотел днес е мъртъв, понеже живи носители няма. Но не е съвсем мъртъв - в някакъв смисъл той продължава да живее чрез своят потомък - съвременният гръцки език.
2.
christotamarin -
За "мъртвите", "наистина мъртвите" и "съвсем мъртвите" езици.. (продължение)
02.05.2014 11:44
02.05.2014 11:44
Резюме дотук: всеки език, по-стар примерно от 1500 години, е мъртъв. Живи носители няма, времето не прощава нито на хората, нито на езиците, езикът силно се е изменил и вече не същият.
Обаче, старогръцкият език не е "наистина мъртъв" или "съвсем мъртъв". Той живее чрез своят наследник, новогръцкият език. Разбира се, влиянието му силно е намаляло - от огромно до незначително, най-вече заради експанзията на турският и арабският чрез ислямът. Друг стар език, латинският, уж е мъртъв, но не е "наистина мъртъв" или "съвсем мъртъв". И той живее чрез своите наследници, които и днес са сред най-разпространените езици: испанският, френският, португалският, италианският, румънският, т.е. влиянието на латинският език не е намаляло през вековете.
Има и "наистина мъртви" езици. Това са стари езици, които нямат съвременни наследници. Например: шумерският, египетският и много други. Все пак, специално шумерският и египетският за запазени чрез стари текстове и сега са донякъде известни. Но има и други езици, които нито са оставили наследници, нито пък стари текстове (още по-малко звукозаписи). Такива езици са "съвсем мъртви" - все едно, че ги е нямало.
Повечето "съвсем мъртви" езици изобщо няма как да ги изброим - нищо не знаем за тях. Съществуването на някои "съвсем мъртви" езици се предполага от историята и някакви имена на такива езици са в употреба, например тракийски, илирийски, прабългарски.
цитирайОбаче, старогръцкият език не е "наистина мъртъв" или "съвсем мъртъв". Той живее чрез своят наследник, новогръцкият език. Разбира се, влиянието му силно е намаляло - от огромно до незначително, най-вече заради експанзията на турският и арабският чрез ислямът. Друг стар език, латинският, уж е мъртъв, но не е "наистина мъртъв" или "съвсем мъртъв". И той живее чрез своите наследници, които и днес са сред най-разпространените езици: испанският, френският, португалският, италианският, румънският, т.е. влиянието на латинският език не е намаляло през вековете.
Има и "наистина мъртви" езици. Това са стари езици, които нямат съвременни наследници. Например: шумерският, египетският и много други. Все пак, специално шумерският и египетският за запазени чрез стари текстове и сега са донякъде известни. Но има и други езици, които нито са оставили наследници, нито пък стари текстове (още по-малко звукозаписи). Такива езици са "съвсем мъртви" - все едно, че ги е нямало.
Повечето "съвсем мъртви" езици изобщо няма как да ги изброим - нищо не знаем за тях. Съществуването на някои "съвсем мъртви" езици се предполага от историята и някакви имена на такива езици са в употреба, например тракийски, илирийски, прабългарски.
Търсене
За този блог
Гласове: 286
Архив
