Прочетен: 2872 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 19.01.2015 18:50
Искам да покажа колко абсурдна е тематиката за пълния и краткия член в българския език.
Новото е в зелено. Този зелен бурен наскоро покълна в моята клета глава и дано никога не избуи. Добре, че преди мене не са се сетили любителите на безсмислени и изкуствени правила.
Старото е в червено. Този бурен е избуял в главите на недоучили парвенюта още в края на 19-ти век. Трябва смело да го изтръгнем и да го захвърлим на бунището в името на бъдещето.
Въвеждат се понятията "пълно и кратко глаголно окончание" в българския език. Без да има нужда от това.
Въведени са понятията "пълен и кратък определителен член" в българския език. Без да има нужда от това.
Българският език различава "пълно и кратко глаголно окончание" само при глаголите от първо и второ спрежение и само в сегашно време, първо лице, множествено число. В същност, и там езикът не ги различава.
Българският език различава "пълен и кратък определителен член" само при съществителните и прилагателните имена от мъжки род в единствено число. В същност, и там той не ги различава.
Пълното глаголно окончание е -еме/-име, а краткото е -ем/-им.
Пълният член е -ът/-ят, а краткият - -а/-я.
Примери за пълно глаголно окончание: ходиме, ядеме, мреме, молиме се, работиме, плачеме.
Примери за пълен определителен член: градът, царят, плачът, жалкият плач.
Примери за кратко глаголно окончание: ходим, ядем, мрем, молим се, работим, плачем.
Примери за кратък определителен член: града, царя, плача, жалкия плач на царя.
В езика не може който както си иска такива форми да употребява. Дори когато може, не трябва да може.
В езика не може който както си иска такива форми да употребява. Дори когато може, не трябва да може.
Всичко трябва да се регулира.
Всичко трябва да се регулира.
Поради това се въвежда следното правило.
Поради това са въвели следното правило.
Пълното глаголно окончание се употребява само когато действащите лица са повече от две.
Пълният определителен член се употребява само при подлога и сказуемното определение.
А пък краткото глаголно окончание се употребява в останалите случаи (т.е. когато действащите лица са по-малко от три).
А пък краткият определителен член се употребява в останалите случаи.
Примери за правилна употреба на пълното и краткото глаголно окончание.
Примери за правилна употреба на пълния и краткия член.
Ние, войниците от ротата, спиме в спалното помещение и ядеме в столовата.
Ротният ни строи и рапортува на майора. Майорът пък рапортува на генерала. Генералът ни поздрави. После джипът с генерала отпраши.
Аз и жената спим в спалнята и ядем в кухнята.
Креватът скърца. В тигана се пържат кюфтета.
Като сме сами, аз и жената ядем боб. Ако дойдат гости, ядеме кюфтета.
Царят дава, пъдарят не дава. Кажи на царя да каже на пъдаря да ни даде.
Примери за грешна употреба на пълното и краткото глаголно окончание.
Примери за грешна употреба на пълния и краткия член.
Ние, войниците от ротата, спим в спалното помещение и ядем в столовата. Нима войниците в ротата сме само двама?
Ротния ни строи и рапортува на майорa. Майорa пък рапортува на генералът. Генералa ни поздрави. Майорa изпроводи генералa. Как ще се разбере кой кого е изпроводил?
Аз и жената спимe в спалнята. Как ще се разбере, че аз и тя сме сами в спалнята?
Генерала ругае майора . Как ще се разбере кой кого ругае?
Може би на някого ще му се стори, че правилото за пълното и краткото глаголно окончание въвежда двойствено число, което да е различно от множественото. Не е така, мижи да те лажем. Става дума за две форми на окончанието за множествено число. Понеже на всекиго е ясно, че българският език отдавна е загубил двойственото си число. В него сега има само останки от старото двойствено число, и то не при глаголните окончания.
Може би на някого ще му се стори, че правилото за пълния и краткия член въвежда именителен падеж, който се различава от общия (винителния) падеж. Не е така, мижи да те лажем. Това са просто две форми на определителния член. Понеже на всекиго е ясно, че българският език отдавна е загубил падежната си система. В него сега има само останки от старата падежна система, и то не при членуваните имена от мъжки род.
Ако българският език беше запазил старите глаголни окочания за двойствено число, то щяхме да говорим така.
Ако българският език беше запазил старата си падежна система и при определените имена от мъжки род в единствено число, то щяхме да говорим така.
Като сме сами, аз и жената ядеве боб. Ако дойдат гости, ядем кюфтета.
Царят дава, пъдарят не дава. Кажи на царятог да каже на пъдарятог да ни даде.
christotamarin.blogspot/2016/09/BulgarianArticlesTrueRule.html
christotamarin.blogspot/2016/10/BulgarianLongShortArticle.html
Добавете .com след blogspot, ако е изядено.
Добавете .com след blogspot, ако е изядено.
