Възгледите ми за миналото се основават на следните принципи:
- Имперско-цивилизационен принцип.
- Принцип за първостепенната роля на религията.
- Бръсначът на Окам: Не бива да се привличат нови същности без крайна необходимост.
- Принцип за състоятелността на лингвистическата археология.
- Принципи на Еклесиаста.
- Принципът "Цlmьşten haberi yok/От умрялo хабер не чакай": На много въпроси от историята отговор няма и няма да има.
- Принцип за историческият континуум: ако нищо не знаем за дедите си, то за прадедите си знаем още по-малко.
- Всички принципи на логиката.
- Всички принципи на криминалистиката.
Имперско-цивилизационният принцип се явява традиционен. Опитите за преразглеждането му са несъстоятелни. Съгласно с този принцип, Древните Египет и Месопотамия, древна Гърция и мимолетната империя на Александър Велики, Римската/Ромейската империя и империята на Карл Велики имат за историята по-голямо значение, отколкото всички останали събития от онези времена.
Първостепенната роля на религията винаги трябва да се отчита. Религията може да бъде християнство или ислям, национализъм от 19-и век или национал-социализъм и интернационал-социализъм (комунизъм) от 20-и век. Във всички случаи ролята й е огромна, важна, актуална, главна, генерална, животрептяща, жизнена, злободневна, знаменателна, историческа, капитална, кардинална, командна, крайна, коренна, крайъгълна, крупномащабна, многозначителна, основна, принципиална, приоритетна, решаваща, решителна, съдбовна, съществена, възлова, фундаментална, централна, епохална (написал съм това с помощта на синонимен речник).
Принципът за състоятелността на лингвистическата археология се противопоставя на някои възгледи сред професионални историци за несъстоятелността на историческата лингвистика. Ако изводите на лингвистическата археология противоречат ня някои твърдения на традиционната история, то по-скоро е нужно последните да се преразгледат. Даже ако в някой древен документ има само лъжливи твърдения, то и в този случай заключенията на лингвистиката въз основа на този документ ще бъдат правдиви. Много добре знам, например че въз основа на днешната преса не бих могъл да си създам правилна представа за настоящето, на което съм свидетел, а пък какво остава за миналото. С други думи, бъдещите поколения вероятно няма да могат да си създадат правилна представа за нашето настояще въз основа на писмените паметници, които ще им оставим.
Принципите на Еклесиаста {1:9}
Каквото е станало, това е, което ще стане,
И каквото е било извършено,
това е, което ще се извърши;
И няма нищо ново под слънцето.
Има ли нещо, за което може да се каже:
Виж! Това е ново?
То е вече станало във вековете,
които са били преди нас.
Не се помнят предишните поколения;
Нито ще се помнят послешните,
грядущите, поколения,..
Предците ни са били същите като нас - нито по-умни, нито по-тъпи.
Относителност има и в това, че голяма част от историческият разказ, който се индоктринира, е фантастичен и митологичен. Примерно такава е почти цялата тематика с така наречените прабългари.
Оспорването на имперско-цивилизационният принцип обикновено цели да лекува нечии комплекси на малоценност или да захранва нечии мании за величие. От такива неща, мисля, че не страдам.
Ако от тематиката за така наречените прабългари се абстрахираме, нищо от последващите събития в нашата и световната история няма нужда да се променя. Накратко, така наречените прабългари фактически нямат значение дори за българската история.
Ако пък се абстрахираме от цялата българска тематика в историята на светът, какво би се променило? Ами кой знае? Погледнато от високо, най-големият принос на България е при християнизацията на Русия. Ако я нямаше България, не е сигурно, че Русия щеше да има видът, в който я познаваме. На кратко, България има значение само за Балканите и Русия. Погледнато от високо, нищожно значение.
Сега да видим какво щеше да бъде без Александър Велики и Юлий Цезар. Да спомена само една нишка: (1) Евангелията нямаше да са на гръцки, а вероятно на арамейски, (2) Християнството едва ли щеше да се нарича християнство, а например месианство, и (3) сега нямаше да пишем на познатата кирилица, а на някаква писменост подобна на еврейската и арабската. Александър Велики и Юлий Цезар са оставили следи, без тях светът щеше да е друг. Ираклий, царят на ромеите, също е оставил следа - без Ираклий светът щеше да е друг. Докато за съвременникът му митичният "хан" Кубрат може да се каже, че и без Кубрат светът щеше да си е същият.
Трябва да осъзнаем, че всички европейци сме наследници на Александър Велики и на Юлий Цезар, не само гърците, фиромляните или пък италианците. И най-важното: ние, българите, сме най-обикновени и най-нормални европейци. Не сме изключителни, extraordinary, или пък extra-terrestrian, пази Боже..
Има, има. Ако има нещо ново под слънцето, това са новите технологии. Те преобразяват светът.
В този постинг искам да изложа принципите на моите възгледи за миналото, а не абсолютната истина. При това гледам да не изпадам в противоречие.
Новите технологии наистина преобразяват светът. Или ни връщат към миналото незапомнено, кой знае.
Но аз изключвам съществуването на високо-технологични цивилизации в миналото. Никога досега не е имало ядрено оръжие. Никога досега не е имало компютри и глобални комуникации. Никога досега не е имало индустрия за убиване на около половината от заченатите бебета. За историята говоря, а не за книгата на Еклесиаста.